Lesezeichen: Donka Dimova

Живот на ръба
Донка Димова

С толкова надежда пристигна,

а тя тежко се носи

в един куфар и две раници,

с обещанието голямо – работа и надник.

Работата те намери

на строежа, защото можеш да строиш

въздушни замъци от тежки камъни,

бъдеще от остатъчна наличност,

от неща, никому ненужни,

строиш нов живот.

Но е трудно

камъни да редиш на силното слънце,

дъски да ковеш, да огъваш живота.

Уморен е оптимизмът вечер,

къде ще опънеш изкривения гръб

и ще отпуснеш мечтите?

Къде ще спиш тази нощ, Аслан?

Цветя искаше в саксии да садиш,

пране на простор да закачаш,

но не – мръсна и измачкана

лежи надеждата на дъното

на куфара, на дъното

на действителността – много работа,

недостатъчен надник,

и никое жилище не те иска,

никой балкон не ти дава простор.

Днес ще останеш пак тук на строежа,

горещ е фургона

и други двама са легнали вече

на своите тесни матраци,

и за теб ще стигне.

Само изборът не намира място,

той другаде нощува.

И всяка вечер тези видеообаждания –

близките ти от родината все нещо искат,

искат много, искат пари,

протягат ръка,

пробождат ребрата,

гордостта ти:

Прати ни нещо, бедни сме,

майка е болна.

И пускаш видеото,

и танцуваш в кръчмата

с чашата в ръка,

и се смееш с всички липсващи зъби.

Парите идват, толкова е хубава Германия,

тъй богати замъците, които ти строиш.

Zur deutschen Übersetzung